В Пирин дивите кози предпочитат стръмни скалисти склонове, сипеи и високопланински ливади. През лятото обикновено са във високата алпийска и субалпийска зона, а през зимата могат да слизат към по-ниски и залесени места, където намират повече храна и укритие.
Те са изключително добре приспособени към скалите. Копитата им имат твърди ръбове и по-меки части, които осигуряват сцепление върху камък. Тялото е около 110–130 см дълго, височината при холката е приблизително 70–80 см; мъжките тежат приблизително 30–60 кг, а женските 25–45 кг. И двата пола имат характерни извити назад рога.
Хранят се главно с треви и други високопланински растения. През зимата менюто включва клонки, пъпки, храсти, кори, лишеи и мъхове. Брачният период обикновено е между октомври и декември, а през май–юни женската най-често ражда едно малко, по-рядко две
Балканската дива коза е застрашен подвид в България и е защитена по Закона за биологичното разнообразие и европейското природозащитно законодателство. Национален парк „Пирин“ е едно от основните ѝ убежища, а парковата дирекция извършва мониторинг на популацията; в миналото са използвани и GPS нашийници за проследяване на отделни животни.
За точния брой диви кози в Пирин в момента не намирам надеждна публична актуална оценка за 2026 г. Българската фондация „Биоразнообразие“ посочва приблизително 2500 диви кози общо за България, разпределени между няколко планински района, но това не е численост само за Пирин.